НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПОСТОЯНСТВО” 1856 ЛОМ

Началото е преди повече от век и половина, в далечната 1848-а. В една от класните стаи на Ломското училище, младият учител Кръстьо Пишурка подрежда своите учебници, книги, вестници и списания на различни езици, а на вратата окачва табелка „ЧИТАЛИЩЕ”.  Тук започва всеки ден да се събира мало и голямо. Това е началото и на  Ломската читалищна библиотека.  Библиотечната дейност се активизира след основаването на Ломското гражданско дружество „Развитие” (1848 г. ) и особено след 1909 г., когато Читалището се премества в новата си сграда.

Още в зародиша си Читалището се превръща в трибуна на патриотично настроената интелигенция, водена от Кръстьо Пишурка. Своята съпричастност към тези идеи тогава демонстрират Никола Първанов, Петър Берковски, Димитър Маринов, Еремия Българов, Димитър Ангелов и др.

В Ломското читалище се ражда и първият български театър. В есенната вечер на 1856 г. „млади българчета” разтварят първата театрална завеса за представлението „Многострадална Геновева”.И този културно-исторически факт е свързан с изтъкнатата личност на Даскал Кръстьо Пишурка – инициатор, режисьор и изпълнител на главната роля.

На 12.12.1856 г. е второто театрално представление, съпроводено с изпълнения на малък оркестър, скрит зад завесата. Това е „Велизариевата опера”, пригодена от Ангелаки Войнович, съмишленик и другар на Пишурка, който е гледал операта „Велизарий” от Доницети. На практика, това е първото музикално-драматично представление в България.

Така започва онази ярка читалищна диря на духа, за която Цветан Минков възкликва: „Ломското читалище е уникум в цялата история на европейската култура, която не познава подобна форма на народопросвета”.

Влиянието на източната и особено на западноевропейската култура, проникваща чрез великата река Дунав, е осезателно в развитието на Читалището.

Живата връзка между училището и читалището дава голям простор за изява на музикалните дарования на редица педагози, музиканти, които оставят трайна диря в музикалния живот на града и страната. Между тях са: Кирил Махан, Белчо Белчев, Александър Кръстев, Александър Моцев, Георги Спасов, Борис Гайдаров, Петър Евстатиев, Йордан Гаврилов, от по-ново време д-р Хернани Цибрански, Йордан Алексиев, Горан Струнджев…

На сцената на Ломското читалище се представя детският оперетен театър – 1914 год., с постановката „Деца и птички” от П.Пипков, под диригентството на Б.Белчев, а по-късно диригентската палка е поета от Петър Евстатиев.

През 1923 г. учителят П.Евстатиев създава оперетния театър при Читалището. Активна музикална дейност развиват певческото дружество „Кавал” и хор „Петко Стайнов”.

С много любов, усилия и апостолски труд Иван Кирилов и Руска Ванова създават балет и детска балетна школа (1953 – 1957 г.). Обществено-историческият климат в Лом е особено благоприятен за развитието на читалищните форми и дейности. Създадени един път, те се развиват успешно, генерират идеи от различни култури и водят до присъствието на бележити творци. Тук гастролират Мими Балканска, Кръстьо Сарафов, Георги Костов, Иван Димов, Васил Кирков, Никола Икономов и много други.

През по-новата си история читалище „Постоянство” показва онова постоянство, което е присъщо на деятелите му от основаването до наши дни. Реализират се редица спектакли, изявяват се хиляди самодейци, осъществяват се паметни гастроли в София, в страната, в чужбина.

Повече от век и  половина читалище „Постоянство” е ярък пример за историческата, обществено-политическата, социалната и културната значимост на читалищното дело, което бе подчертано и на кръглата маса, с участието на президента Георги Първанов, Бюрото на Съюза на народните читалища в България и  представители на МК – състояла се при честването на 150 – годишния юбилей,май 2006 г.

Художествено-творческата и образователната дейност на читалището е структурирана в следните звена: 

Библиотека – Днес библиотеката разполага с фонд от 112 136 библиотечни документи: книги, периодични, графични и картографски издания, видео, аудиокасети, CD, грамофонни плочи и нотен материал. Старопечатен фонд – 163 редки и ценни заглавия, каеведска сбирка- 320 тома. Електронни бази данни, създадени до сега в библиотеката-10 000 записа. През м.януари 2010 г. в библиотеката бе открита Компютърна зала, изградена по програма „Глобални библиотеки”.

Обединена школа по изкуствата „проф. Йордан Гаврилов” – Ежегодно тук се обучават стотици деца в класовете по пиано, цигулка, акордеон, китара, синтезатор, класически балет, изобразително изкуство. Школата се радва на грижите на постоянните дарители, нейни възпитаници, професорите: Сашко Гаврилов и Аврам Попов от Германия; Стефан Попов от Англия. През 2011 г. Музикалната школа отбеляза своята 60 годишнина.

Любителско творчество - Днес в Читалището се развиват следните самодейни форми: Драматичен театър „Кръстьо Пишурка”, Формация за стари шлагери „Екатерина Ванкова”, Формация за руски песни и романси „Смуглянка”, група за пародия и буфосинхрон, Фолклорен танцов състав „Дунав”, Танцова формация „Ентусиазъм”, Детска вокална група „Шоколадче”. Представителите на НЧ „Постоянство” 1856, се гордеят с участието и наградите си в :  Международните театрални фестивали в гр. Каварна, Тополовград; в  Ниш и Димитровград – Република Сърбия; Международния фестивал на славянските народи в гр. Москва и гр. Сергиев пасад – Русия; На бесарабските българи „Българи да си останем” в гр. Рени, Одеска област, Украйна; Фестивали на старата градска песен в Пловдив, Враца, Петрич, Сопот; Международните фолклорни фестивали в Канада, Португалия, Италия,Испания,Франция,Полша, Гърция и др.

Основни културни събития от национално и международно значение, които организира Читалището са: Международен фестивал на любителските театри на името на Кръстьо Пишурка; Литературен конкурс „Яна Язова”.